Осветени кътчета нежност
Осветени кътчета нежност
Една мъничка грешка, самотна мечта:
чертаят валежи по вятъра.
Не позна ли у мен като лъч любовта,
не намери ли в мен неизпятото?
Не поиска ли моя безструнен живот?
Тази нота е още в душата ми.
Всяка нощ за деня ми е мрачен отвор
и пролука - за тъничко щастие.
По пътеки от въздух и облачен цвят
почерняват до птици надеждите.
Съвършено красиво и нежно довян...
с пъстри листи сезони отглеждате.
Но в сърцето ми има порой от звезди
и в усмивка търкалям луните си.
Благодарност и вяра в цъфтеж на следи.
(Пианистите сред планините си.)
© Йоана All rights reserved.
