Осъзнаване
(По следите на дните)
Пролет, лято, есен, зима
с влака, с рейса и пеша,
бях далеч от дом, любима,
с тъжни мисли се теша.
Звездни нощи, без Близнаци,
в чужд за мене селски край,
имах ясни пътни знаци,
как да го превърна в рай.
Всяка седмица накрая,
идвах вкъщи уморен,
среща ме студена стая,
с поглед сънен и смутен.
Бе сърцето зажадняло...
тих покой и липов чай.
Цяла седмица мечтало –
обич, нежност, земен рай.
Ти любов, бе дълго бдяла,
двата сина укротила
и останала без сила,
кротко бе край тях заспала..
Ням стоях, пред твоя лик...
Гневен бях – гнева смирих.
Ново чувство в този миг
с радост в себе си открих...
Но, изнизаха се дните...
Ти замина надалече.
Сам пътувам по следите
в кръг мисловен безконечен.
Зла беда – съдба нелепа...
Внуци, внучки, синовете,
ти остави ми подкрепа,
а сърцето теб зове те...
6 ноември 2024, 14:15 часа –
5 април 2025, 16 часа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
