24.04.2025 г., 22:33  

Мечта си ти

565 10 16

Любов, любов, мечта си ти,

с красиво, нежно, светло име,

тъга и горест ми прости,

от тежка болка ти спаси ме.

 

Даряваш всеки влюбен с плам,

и вдъхваш обич към живота. 

дори, когато той е сам,

преминал път отвъд Голгота.

 

Върни се ти, при мене пак,

маяк бъди ми на Земята.

И нека твоя звезден знак,

да е с посока към душата.

 

На две души ръка подай,

прокарай път към твоя Рай!

 

13 октомври 2024:20 часа –

19 април 2025, 22:30 часа

 

---------------------------------

Свързани произведения:

"Осъзнаване" и "По пътя на времето"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Теодора за добавката в любими.
  • Обичам да чета и препрочитам стиховете ти мълчаливо.
  • Благодаря ти, Krasimir Penev, за прочита и поставянето в "любими" на стиха "Мечта си ти". Желая ти здраве и хубава вечер!
  • Гергана, радвам се да те видя на моята страница! Благодаря ти, че постави стиха в "любими". Желая ти здраве и творчески успехи!
  • Благодаря, Валя, за коментара! Хубав ден ти желая!
    Благодаря и на Васка Иванова за добавката в "любими"! Всичко добро!

Осъзнаване

(По следите на дните)
Пролет, лято, есен, зима
с влака, с рейса и пеша,
бях далеч от дом, любима,
с тъжни мисли се теша. ...
468 8 17

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...