24.04.2025 г., 22:33  

Мечта си ти

562 10 16

Любов, любов, мечта си ти,

с красиво, нежно, светло име,

тъга и горест ми прости,

от тежка болка ти спаси ме.

 

Даряваш всеки влюбен с плам,

и вдъхваш обич към живота. 

дори, когато той е сам,

преминал път отвъд Голгота.

 

Върни се ти, при мене пак,

маяк бъди ми на Земята.

И нека твоя звезден знак,

да е с посока към душата.

 

На две души ръка подай,

прокарай път към твоя Рай!

 

13 октомври 2024:20 часа –

19 април 2025, 22:30 часа

 

---------------------------------

Свързани произведения:

"Осъзнаване" и "По пътя на времето"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Теодора за добавката в любими.
  • Обичам да чета и препрочитам стиховете ти мълчаливо.
  • Благодаря ти, Krasimir Penev, за прочита и поставянето в "любими" на стиха "Мечта си ти". Желая ти здраве и хубава вечер!
  • Гергана, радвам се да те видя на моята страница! Благодаря ти, че постави стиха в "любими". Желая ти здраве и творчески успехи!
  • Благодаря, Валя, за коментара! Хубав ден ти желая!
    Благодаря и на Васка Иванова за добавката в "любими"! Всичко добро!

Осъзнаване

(По следите на дните)
Пролет, лято, есен, зима
с влака, с рейса и пеша,
бях далеч от дом, любима,
с тъжни мисли се теша. ...
468 8 17

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...