8.08.2025 г., 9:32

От архива на сърцето

223 1 3

Понякога луната не заспива 

и сънища не праща на адрес, 

тогава всеки в себе си открива 

различни тайни, спомени, във смес, 

която често и звезди взривява. 

Понякога пристига и тъга, 

която белезите съживява 

погребани, уж, в вечна тишина, 

но вечността, по-крехка от снежинка, 

стопява се до бисер от сълза - 

И от архива на сърцето, снимка, 

възвръща спомените в паметта. 

 

28.07.2025.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...