Понякога луната не заспива
и сънища не праща на адрес,
тогава всеки в себе си открива
различни тайни, спомени, във смес,
която често и звезди взривява.
Понякога пристига и тъга,
която белезите съживява
погребани, уж, в вечна тишина,
но вечността, по-крехка от снежинка,
стопява се до бисер от сълза -
И от архива на сърцето, снимка,
възвръща спомените в паметта.
28.07.2025.
© Георги Каменов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
