От аз до ти
/Извинете, че пробвам поезия. По идея на Надя е, но не зная как се свързва/
Да литна се мъча…
Тежат ми оковите…
И мисъл една
живота трови ми.
Разбирам,
усещам,
приел съм навеки –
със ъкъпи окови
завинаги
твой е човекът…
А те са от злато –
думи и вяра.
Сам позлатих ги,
сам оковах се.
И сам убедих се –
щастливи са те.
Животът пазарен,
пазарно битие,
пазарно щастие,
пазарни мечти…
И под купа –
тоз мъртъв отдавна
ти…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
.
