/Извинете, че пробвам поезия. По идея на Надя е, но не зная как се свързва/
Да литна се мъча…
Тежат ми оковите…
И мисъл една
живота трови ми.
Разбирам,
усещам,
приел съм навеки –
със ъкъпи окови
завинаги
твой е човекът…
А те са от злато – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up