От днес съм друга
Аз, нямам дом в който да приседна
Спокойна пак се радвам на денят
Не знам, защо ми казват, че съм бедна
Аз, праскови сънувам в сънят.
Мечтите си с тежките сълзи изпращах
Най-важното за мен, е, че тебе заобичах
Летящи пеперуди със ръцете хващах
Но, никога на глас не се заричах.
От днес съм друга! Преродих се!
Не ми трябват вече скъпи вещи.
С усмивка, колебливо обнових се.
Ще трупам само самота - до нащите срещи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
