Аз, нямам дом в който да приседна
Спокойна пак се радвам на денят
Не знам, защо ми казват, че съм бедна
Аз, праскови сънувам в сънят.
Мечтите си с тежките сълзи изпращах
Най-важното за мен, е, че тебе заобичах
Летящи пеперуди със ръцете хващах
Но, никога на глас не се заричах.
От днес съм друга! Преродих се!
Не ми трябват вече скъпи вещи.
С усмивка, колебливо обнових се.
Ще трупам само самота - до нащите срещи!
© Мария Николова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
