От днес съм друга
Аз, нямам дом в който да приседна
Спокойна пак се радвам на денят
Не знам, защо ми казват, че съм бедна
Аз, праскови сънувам в сънят.
Мечтите си с тежките сълзи изпращах
Най-важното за мен, е, че тебе заобичах
Летящи пеперуди със ръцете хващах
Но, никога на глас не се заричах.
От днес съм друга! Преродих се!
Не ми трябват вече скъпи вещи.
С усмивка, колебливо обнових се.
Ще трупам само самота - до нащите срещи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
