12.01.2011 г., 15:04

... от една изложба

884 0 5

 

                  по акварел на К. Щъркелов

 

            това усещане

            държи ме алчно

            и води по бяла пътека  

            седем цвята бяло -

            студени нюанси сграбчват

            едно врабче

            толкова познато - с душа

            застинала в човка -

            мъничка монета

            свити крачета изписват

            въпросителна и

            сочат бялото небе...

            един художник

            с палитра само тъжно

            в очите ми събира

            едно врабче

            с многоточие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....