Jan 12, 2011, 3:04 PM

... от една изложба

  Poetry
883 0 5

 

                  по акварел на К. Щъркелов

 

            това усещане

            държи ме алчно

            и води по бяла пътека  

            седем цвята бяло -

            студени нюанси сграбчват

            едно врабче

            толкова познато - с душа

            застинала в човка -

            мъничка монета

            свити крачета изписват

            въпросителна и

            сочат бялото небе...

            един художник

            с палитра само тъжно

            в очите ми събира

            едно врабче

            с многоточие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...