От Гърция аз сутринта се върнах,
пътувахме със рейса цяла нощ...
Разказвам ви това, което зърнах
и туй, че с тях сме винаги на нож!

Пътувах като лекар на отбора,
на баскетболния отбор мъже.
Понесох с радост пътната умора,
не са ме дърпали до там с въже.

Ний бяхме в Лама, в хотел край морето
и да ви кажа, стори ми се рай!
И в лукса му отпуснахме сърцата,
които в нас се свиваха до край...

Ний бяхме тука бедните роднини,
поставени за първи път в разкош.
Видяхме тук животът колко чини
и колко пъти - нашият е лош!

И с трийсет точки в мача бяхме бити,
за мен туй беше вторият ни срам!
Във мача ний не бяхме упорити...
Позора ни как преживях, не знам!

И днеска щом си правя равносметка,
залива ме един безкраен срам,
почувствахме се ний като подметка,
духът ни български бе поруган! 

На византийците на правя четка,
но снощи бяха от нас по-добри!
Не искам никого сега да коткам,
не искам даже отговор дори!

От тия заключения не скачам
от радост и доволство при това...
Но трябва хладнокръвно ний да крачим...
Аз българския дух зова сега!

Те с византийството ли се надуват
и с туй, че днес от нас са по-добре?!
Аз знам, че повече от нас не струват,
не е морето им до колене!

Мечтая си аз, някога, след време,
да срещна горди българи в света!
И българският гений да не дреме,
в очите чужди, респект да чета!

   1986 г. София