1.02.2025 г., 17:13

От изгрева на светлината

376 4 9

От изгрева до залеза последен.От първи вик и до сакрален дъх. 

Живота ни:до мигове звездни,е светла орбита,кацнала на връх.

 

От този връх ние ще се спуснем в неочакван за самите себе час. 

Слънчеви лъчи със топли устни,ще ни потърсят в залезен екстаз...

 

Душите ни,отдавна закопнели,ще са спокойствието на любовта!

И само земните родни предели ще опазят бездиханна паметта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...