24.01.2020 г., 10:29 ч.

От любимо изречение на Маркес 

  Поезия » Хумористична
531 5 14

А ти къде си, че те няма?!

Разчепках тъмните ъгли 

на вехтошарника в главата си 

и чудо!! Там не те открих...

 

Не може да си кръгла нула-

такъв мъжествен Афродит, 

жонглиращ със сърца девичи 

като актьорче в малък цирк. 

 

А беше пъстър, разноцветен!

Самец убийствено красив.

Но тези алфа междуметия 

не стигнаха-не те открих!

 

През девет планини в десета 

разпитвах-бил ли си, не си ли?

Но за такава мъжкария 

не бяха чували- прости им!

 

Сега през сълзи си те спомням, 

когато спретнатичък, дързък

благоволи да дишам порции 

от ароматния ти въздух. 

 

Е, най-накрая подзаключих,

че в тежък, махмурлийски ден, 

си бил оптическа илюзия.

Измислен, но пък съвършен! 

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??