От любимо изречение на Маркес
А ти къде си, че те няма?!
Разчепках тъмните ъгли
на вехтошарника в главата си
и чудо!! Там не те открих...
Не може да си кръгла нула-
такъв мъжествен Афродит,
жонглиращ със сърца девичи
като актьорче в малък цирк.
А беше пъстър, разноцветен!
Самец убийствено красив.
Но тези алфа междуметия
не стигнаха-не те открих!
През девет планини в десета
разпитвах-бил ли си, не си ли?
Но за такава мъжкария
не бяха чували- прости им!
Сега през сълзи си те спомням,
когато спретнатичък, дързък
благоволи да дишам порции
от ароматния ти въздух.
Е, най-накрая подзаключих,
че в тежък, махмурлийски ден,
си бил оптическа илюзия.
Измислен, но пък съвършен!
© Ирина Колева All rights reserved.
