15.01.2009 г., 9:30

От мен до теб

1.1K 0 19
От днес до утре
не достигнаха лъчите.
От тук до там
е непонятно дълго.
Замлъкнаха внезапно
ветровете
наречени на мойто име.
Към вчера
връща ме сърцето.
Сгреша ли,
аз сама ще знам.
По стъпките
на спомена
ме водят мислите,
а до къде ще стигна....
как да знам?
Ако ръката своя
не протегна,
ако за сетен път
не мога да простя,
до теб ще мога ли
да стигна непрогледнала...
и как любов
от себе си
ще дам...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...