29.04.2010 г., 20:30

От модел, та... мечта на землемер*

1.2K 0 26

                     (Дано да ме изтърпите до края, че май се малко поувлякох)  :)

 

В конце концов - реших и се прежалих -

от модни Ас-ове най-търсената бях.

Параф положих - с "В...ж" спечелих

и, тъй наконтена, на подиум стоях.

 

Преди това в гримьорна ме затвори

стилистът Генчо (беше ми съсед),

във лявата си кунка мойта сложи

и ми положи макиажа в ред!

 

Той 'зе една голяма баданарка -

ръснá белúло, устни начервú,

в очите стъкълцата-лещи сложи

и с букли подреди ми вси коси.

 

Чепик обух и платьето нахлýзих,

ма 'га чурапите реших да си опнá,

вси бримки на света ми са пущúха

и аз ревнáх - кат яре без коза.

 

И в чудо са видя тоз мой комшия,

но сълзи и сополи ми изтри,

набързо ма оправи (на кушия),

придвижи ма и речe: Ай, върви!

 

На сцена щом стъпúх, са ококорих -

бре туй ли е то модното ревю,

чи ръкоплескат всички тези 'ора...

(Ега'и, тва е цял гювеч - тюрлю!)

 

Та значи... гръбчето от раз изправих,

носа качих си чак до висини,

походка на пантера даже сложих,

обаче... спънах са и паднах по очи!

 

Резил голям! Сега какво да сторя!?

Как да оправя някак си това меле,

в което падаха моми като след буря,

'ма най-отпреде аз - като гюлле?

 

Тоз час скокнá един м' ти кавалер,

ръка подаде ми, отупа ми прахта,

прегърна ме и като землемер*

измери ме от доле до... гръдта.

 

Вратата с пирует открехна леко,

подаде ми с жест букет цветя

и рече тъй, загледан в деколтето:

"Дали ш' мога да ви посетя,

 

когато сте обаче сам-самичка?

Аз искам с вас да прекося

гори, поляни и морета - всичко...

Та вий сте мoята отколешна мечта -

 

находка, 'дето няма нийде

из всичките околни светове!

Е, сладка моя, идвай, хайде -

да изживеем влюбените мигове!"

 

 ---------------------------------------------------------

 землемер* - строителен инженер, геодезист, картограф

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....