29.04.2010 г., 20:30

От модел, та... мечта на землемер*

1.2K 0 26

                     (Дано да ме изтърпите до края, че май се малко поувлякох)  :)

 

В конце концов - реших и се прежалих -

от модни Ас-ове най-търсената бях.

Параф положих - с "В...ж" спечелих

и, тъй наконтена, на подиум стоях.

 

Преди това в гримьорна ме затвори

стилистът Генчо (беше ми съсед),

във лявата си кунка мойта сложи

и ми положи макиажа в ред!

 

Той 'зе една голяма баданарка -

ръснá белúло, устни начервú,

в очите стъкълцата-лещи сложи

и с букли подреди ми вси коси.

 

Чепик обух и платьето нахлýзих,

ма 'га чурапите реших да си опнá,

вси бримки на света ми са пущúха

и аз ревнáх - кат яре без коза.

 

И в чудо са видя тоз мой комшия,

но сълзи и сополи ми изтри,

набързо ма оправи (на кушия),

придвижи ма и речe: Ай, върви!

 

На сцена щом стъпúх, са ококорих -

бре туй ли е то модното ревю,

чи ръкоплескат всички тези 'ора...

(Ега'и, тва е цял гювеч - тюрлю!)

 

Та значи... гръбчето от раз изправих,

носа качих си чак до висини,

походка на пантера даже сложих,

обаче... спънах са и паднах по очи!

 

Резил голям! Сега какво да сторя!?

Как да оправя някак си това меле,

в което падаха моми като след буря,

'ма най-отпреде аз - като гюлле?

 

Тоз час скокнá един м' ти кавалер,

ръка подаде ми, отупа ми прахта,

прегърна ме и като землемер*

измери ме от доле до... гръдта.

 

Вратата с пирует открехна леко,

подаде ми с жест букет цветя

и рече тъй, загледан в деколтето:

"Дали ш' мога да ви посетя,

 

когато сте обаче сам-самичка?

Аз искам с вас да прекося

гори, поляни и морета - всичко...

Та вий сте мoята отколешна мечта -

 

находка, 'дето няма нийде

из всичките околни светове!

Е, сладка моя, идвай, хайде -

да изживеем влюбените мигове!"

 

 ---------------------------------------------------------

 землемер* - строителен инженер, геодезист, картограф

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...