От морето се чу крясък
От морето се чу крясък
Намигна единият - изплези се другият,
поредният кикот едва с шепи прикриваха,
а отгоре ги гледаше една Месечина
и тя се усмихваше на таз дивотия.
ТОЙ нежно я пусна - ТЯ закачливо го плесна,
последва гонитба... вълните се смееха.
Изтриваха бавно следите със тласък,
които оставаха по мокрия пясък.
ТЯ задъхано падна - погледна звездите,
закри ги сянка странна... последва затишие.
Затвори очите, а косите се сляха.
Пулсът препускаше, от морето се чу крясък...
22.11.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маранди Всички права запазени
