Nov 22, 2008, 9:20 AM

От морето се чу крясък

734 0 0

 

От морето се чу крясък


Намигна единият - изплези се другият,
поредният кикот едва с шепи прикриваха,
а отгоре ги гледаше една Месечина
и тя се усмихваше на таз дивотия.

 

ТОЙ нежно я пусна - ТЯ закачливо го плесна,
последва гонитба... вълните се смееха.
Изтриваха бавно следите със тласък,
които оставаха по мокрия пясък.

 

ТЯ задъхано падна - погледна звездите,
закри ги сянка странна... последва затишие.
Затвори очите, а косите се сляха.
Пулсът препускаше, от морето се чу крясък...

 

22.11.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маранди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...