Endlesss
95 112
3.01.2013 г., 21:22 ч.

... От някога, преди... 

  Поезия » Друга
463 0 4
 
 
Нагарча ми до спомен тъмнината,
със две-три истини направих си очи.
Измамна ли е, Санчо, свободата?
Окови ли са плачещите дни?
Измислям си небета и любови,
и сънища, проскърцващи от страст.
Не ме учи на мигове и пролет,
разцъфвам в нереалности... и грях.
И не беднея, като губя мислите,
запратени по тебе, като прах.
Намирам смисъл в топлото в очите ти,
когато ме погледнеш... пак и пак...
И ще мълча. И стихват в мене бурите.
Напипваш мислите ми със затворени очи...
Докосвам те. Напряко през пространствата.
Познаваш ме. От някога, преди...

~Endless~

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??