7.05.2013 г., 16:06

От обич

2.6K 1 3

Не ми е във кръвта да бъда лоша.

Дори и да ме спъне някой с крак, 

а друг да ми забие два-три ножа,

аз пак ще съм добра. И пак, и пак...

И не от глупост, Господи, от обич

към онзи, който мисли, че със зло

в капаните си може да ме вкопчи.

Когато му отвърна със добро,

в душата му надежда ще посея.

Тя може да порасне до любов,

в която да повярва не е смеел,

защото някой друг е бил суров

към грешките му. Не е бил обичан.

Израснал сред омраза и лъжи...

Но види ли, че някой е различен -

добрата му страна ще натежи.

Аз шансът му не мога да погубя,

защото шансът често е един.

 

И сто пъти животът да ме удря,

аз знам - добрият е непобедим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Аз шансът му не мога да погубя,
    защото шансът често е един."
    Споделям!
  • Иска ми се да вярвам, че е така.Във филмите добрият винаги е непобедим, но за съжаление в живота май не винаги е така.Прекрасен стих, поздрави и целувки
  • Така е, Васи, ОБИЧТА и ДОБРОТАТА са едни от най-ценните качества и стойности, които човек е нужно да притежава, за да задоволи "капризите" на своя "здравословен егоизъм"!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...