От обич
Не ми е във кръвта да бъда лоша.
Дори и да ме спъне някой с крак,
а друг да ми забие два-три ножа,
аз пак ще съм добра. И пак, и пак...
И не от глупост, Господи, от обич
към онзи, който мисли, че със зло
в капаните си може да ме вкопчи.
Когато му отвърна със добро,
в душата му надежда ще посея.
Тя може да порасне до любов,
в която да повярва не е смеел,
защото някой друг е бил суров
към грешките му. Не е бил обичан.
Израснал сред омраза и лъжи...
Но види ли, че някой е различен -
добрата му страна ще натежи.
Аз шансът му не мога да погубя,
защото шансът често е един.
И сто пъти животът да ме удря,
аз знам - добрият е непобедим.
© Васка Мадарова All rights reserved.
