Омръзва ми от тебе и от мене си.
Понякога дотолкова - до лудост,
че нашата любовта е срамна ерес,
а всъщност е едно красиво чудо...
И без да искам правя заклинания
от някакви магьоснически фрази.
Ругая и гневя по разписание.
Научих щом обичам, че ще мразя.
Превърнах се в проклетник по неволя.
Подреждам се във хаос и разруха.
Намирам облекчение във болест
и свикнах да живея само с духове.
Направен съм от мъка и тревога.
Душа си ми, кръвта и моя плът.
Омръзна ми! Повярвай ми! За Бога!
И грях да си, обичам те до смърт!
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени