Sep 1, 2020, 6:48 PM

От обич до омраза...

  Poetry » Love
790 6 3

Омръзва ми от тебе и от мене си.

Понякога дотолкова - до лудост,

че нашата любовта е срамна ерес,

а всъщност е едно красиво чудо...

И без да искам правя заклинания

от някакви магьоснически фрази.

Ругая и гневя по разписание.

Научих щом обичам, че ще мразя.

Превърнах се в проклетник по неволя.

Подреждам се във хаос и разруха.

Намирам облекчение във болест

и свикнах да живея само с духове.

Направен съм от мъка и тревога.

Душа си ми, кръвта и моя плът. 

Омръзна ми! Повярвай ми! За Бога!

И грях да си, обичам те до смърт!

 

Стихопат.

Danny Diester 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...