... от пати(л/н)ата на чувствостишията…
Цяло житно поле имаш.
В моя празен хамбар вятър ме гони.
В душата ми - ту пек, ту киша...
Чакам един прабългарин. И коня му.
И паля искри под копитата.
Да мога вятър да съм насрещен,
ще му разчупя Слънчева пита...
Ще сбера солта от плещите му.
Ще разпусна на паша коня му.
Юздите на гръб ще преметна.
Да пие… и да счупи стомната... ...