Довереница (Дочка Василева)
486 17606
6.12.2016 г., 22:13 ч.

От петък до неделя е така 

  Поезия » Философска
832 7 14

  

Вода и въздух… Между тях – черта.

Прехвръкват светлосенки и се реят.

Оглежда се в небето мокрота,

а облаците се оглеждат в нея.

Дали е край? Или родилен белег

на нещо пожелано и очаквано.

Вратата към различната неделя,

която ще прогони самотата ми…

 

Градът е есенен, и мокър, и сънлив…

Бродират тихи стъпки тротоара.

А върху локвите и хоризонта сив

небето стеле спомен за пожари.

От петък до неделя е така…

Не свързвам. Не разделям.

И не липсвам.

Понякога говоря със дъжда

и думите му после си записвам.

 

Горчиви... Като късен цвят от съвест 
в букет от непризнавани вини. 
Като узряла истина след дълго 
очакване светът да се смали. 
Да стане по-добър и разбираем 
какъвто беше някога преди 
да усвоим изкуството да мразим. 
Преди да порастем... Преди... Преди... 

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??