От петък до неделя е така
Вода и въздух… Между тях – черта.
Прехвръкват светлосенки и се реят.
Оглежда се в небето мокрота,
а облаците се оглеждат в нея.
Дали е край? Или родилен белег
на нещо пожелано и очаквано.
Вратата към различната неделя,
която ще прогони самотата ми…
Градът е есенен, и мокър, и сънлив…
Бродират тихи стъпки тротоара.
А върху локвите и хоризонта сив
небето стеле спомен за пожари.
От петък до неделя е така…
Не свързвам. Не разделям.
И не липсвам.
Понякога говоря със дъжда
и думите му после си записвам.
Горчиви... Като късен цвят от съвест
в букет от непризнавани вини.
Като узряла истина след дълго
очакване светът да се смали.
Да стане по-добър и разбираем
какъвто беше някога преди
да усвоим изкуството да мразим.
Преди да порастем... Преди... Преди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
