От петък до неделя е така
Вода и въздух… Между тях – черта.
Прехвръкват светлосенки и се реят.
Оглежда се в небето мокрота,
а облаците се оглеждат в нея.
Дали е край? Или родилен белег
на нещо пожелано и очаквано.
Вратата към различната неделя,
която ще прогони самотата ми…
Градът е есенен, и мокър, и сънлив…
Бродират тихи стъпки тротоара.
А върху локвите и хоризонта сив
небето стеле спомен за пожари.
От петък до неделя е така…
Не свързвам. Не разделям.
И не липсвам.
Понякога говоря със дъжда
и думите му после си записвам.
Горчиви... Като късен цвят от съвест
в букет от непризнавани вини.
Като узряла истина след дълго
очакване светът да се смали.
Да стане по-добър и разбираем
какъвто беше някога преди
да усвоим изкуството да мразим.
Преди да порастем... Преди... Преди...
© Дочка Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Понякога говоря със дъжда
и думите му после си записвам"
Хубава вечер, Довереница! -
Много ми харесва!
-
Сега никога не е като преди... Няма и да бъде!
-
Благодаря на посетилите. Бъдете здрави!
-
Браво!
-
Пишеш прекрасно!Много ми хареса!
"Понякога говоря със дъжда
и думите му после си записвам." -
Чета и се смалявам. И ми е хубаво... Прегръщам Те!*
-
Да!
-
Чудесен стих, Доче!
-
Много образно и красиво!
-
С Младен! От понеделник до петък е така, а после нова сълза се търкулнала. Харесах!
-
Много силно стихотворение! Силни аплодисменти и поздрави от мен!
-
Завръщаш се с много силен стих, Доче!
"Понякога говоря със дъжда
и думите му после си записвам...
Като узряла истина след дълго
очакване светът да се смали...
какъвто беше някога
преди да усвоим изкуството да мразим.
Преди да порастем... Преди... Преди..."
Не можем да върнем назад времето...Но спомените можем!
Поздравление за превъзходната творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И не липсвам...прочетох този ти стих 5 пъти в събота сутрин, преди...преди...преди да си спомня, че съм голяма.