6.04.2010 г., 7:39

От приятел

804 0 1

Ако беше ме наръгал истински,

“приятелю”,

кръвта поне щеше да се съсири.

.

Ако беше ме убил физически,

предателю,

нямаше след мен да има тъжни дири.

.

Ами просто спомен скапан.

По-добре от бъдеще неясно.

Беше чудно и прекрасно,

помощ и разбиране от тебе чаках...

ала нож получих.

Чудя се кога ли от наивността

ще се отуча

и ще я заместя

аз изцяло

с непукизма.

Виж как вяло

времето броя,

може би ще ти простя,

може би не си тъй лош...

може би.

До следващия нож.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светозар Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • най лосхо е предателството от човек на който си имал доверие на мен ми се случи и да "спомен скапан" остава да боли

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...