Ако беше ме наръгал истински,
“приятелю”,
кръвта поне щеше да се съсири.
.
Ако беше ме убил физически,
предателю,
нямаше след мен да има тъжни дири.
.
Ами просто спомен скапан.
По-добре от бъдеще неясно.
Беше чудно и прекрасно,
помощ и разбиране от тебе чаках...
ала нож получих.
Чудя се кога ли от наивността
ще се отуча
и ще я заместя
аз изцяло
с непукизма.
Виж как вяло
времето броя,
може би ще ти простя,
може би не си тъй лош...
може би.
До следващия нож.
© Светозар Петров Всички права запазени