5.03.2014 г., 23:30

От пръв поглед

856 1 8

Недей, момче, в очите ми поглежда,

повярвай, рискът твърде е голям!

Че погледът ми закачлив изглежда,

ала коварен е омайният им плам.

 

И на дълбоки кладенци приличат,

удавих в тях съзвездия мечти!

Душата ти ще нищят и посичат

всеки опит да им се съпротивиш.

 

И ако многото умори и безсъния

от блясъка им крали са трошици,

едно едничко влюбено разсъмване

слънца наплита в моите ресници.

 

Недей, момче, очите ми не срещай,

по-влажни са и от дъждовен ден,

по-топли и от юлските горещници.

Видиш ли ги, ще се влюбиш в мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Важно е не, колко са изгорели, а кой е последния сиромах изгорял "докато смъртта ги раздели"!
  • "Вземи огин запали ме.Направи ме пепел"
  • Доста далечко съм вече от едновремешното момче, ама секаш пак ми се прищя да надзърна, та да разбера какво е туй чудо. Мисля си обаче, че мъжът на когото се случи да стори това, трябва да си струва и вече да е заслужил с нещо, за да бъде гледан по този начин. И то, най-вече с очите от третия куплет...
  • Остави го да погледне в очите ти и ако оцелее, е твоят човек!Поздрав, Таня!
  • От пръв поглед те разпознах...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...