Някога бе роден той в усмивка пред слънчеви порти.
Сърцето му мъката не познаваше - предвиждаше полети.
После, в дълъг път, залеза опозна, но залеза в погледите
... и тръгна в посока, различна от тази към глухите погреби.
Пътувал през радости хиляди, скърби безбройни,
в миг бе пленен от сърцето на водната лилия,
тя с очи му прошепна, че единствен e той за нея достоен
... но оттече реката, гори заридаха - премениха се в сиво...
През градове и стърнища, поля, планини и морета,
безкръвен се скита - унил, от мъгли заслепен,
да си спомня не иска на грохота див бесовете,
само нейния поглед - тревога в деня им послeден... ...