Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
24.07.2022 г., 9:45 ч.

От спомен за цветя и от лъжи 

  Поезия » Пейзажна
413 13 12

Полягат окосените треви,

душата им на мащерка мирише,

а вятърът покорно се преви

без тях е кротък, тъжен и излишен.

 

Косата съска тихо - не щади 

ни цвят ни нежни стръкчета уханни,

ливадата по-гола от преди,

небе - присвило празните си длани.

 

Косачите по пладне ще заспят, 

ще звъннат кухо празните им стомни 

и в нажежен до бяло следобяд,

една пчела цветята ще си спомни.

 

Над голата поляна ще кръжи,

ще се завръща в кошера полека  

от спомен за цветя и от лъжи,

ще сбира мед довечера човека...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??