Jul 24, 2022, 9:45 AM

От спомен за цветя и от лъжи 

  Poetry » Landscape
416 13 12

Полягат окосените треви,

душата им на мащерка мирише,

а вятърът покорно се преви

без тях е кротък, тъжен и излишен.

 

Косата съска тихо - не щади 

ни цвят ни нежни стръкчета уханни,

ливадата по-гола от преди,

небе - присвило празните си длани.

 

Косачите по пладне ще заспят, 

ще звъннат кухо празните им стомни 

и в нажежен до бяло следобяд,

една пчела цветята ще си спомни.

 

Над голата поляна ще кръжи,

ще се завръща в кошера полека  

от спомен за цветя и от лъжи,

ще сбира мед довечера човека...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??