Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади
ни цвят ни нежни стръкчета уханни,
ливадата по-гола от преди,
небе - присвило празните си длани.
Косачите по пладне ще заспят,
ще звъннат кухо празните им стомни
и в нажежен до бяло следобяд,
една пчела цветята ще си спомни. ...