От спомен за цветя и от лъжи
Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади
ни цвят ни нежни стръкчета уханни,
ливадата по-гола от преди,
небе - присвило празните си длани.
Косачите по пладне ще заспят,
ще звъннат кухо празните им стомни
и в нажежен до бяло следобяд,
една пчела цветята ще си спомни.
Над голата поляна ще кръжи,
ще се завръща в кошера полека
от спомен за цветя и от лъжи,
ще сбира мед довечера човека...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
