21.11.2008 г., 7:30

От студа е...

884 0 5
Не питам спомените истинско ли беше.
Не питам. Не искам да знам.
Помня целувките, по които сняг валеше.
Помня колко хубаво ми беше там.

Помня как те гледах и си представях,
и в ума си чертаех време напред.
И тогава безбройни въпроси на себе си задавах,
но и тогава отговори не исках. Само теб.

Помня как казах, че за теб няма вече да пиша.
Но все още само твойте снимки са в папка отделна.
Помня - не знаех дали те обичам.
Още не зная. Но мислейки за теб, нещо тежко в гърдите ми заседна.

Ти ли ми липсваш? За теб ли заплаках?
Или просто депресира ме студа?
Сутринта бях окупатор, а тази нощ чакам
и ти за мен да се сетиш. Обичам ли те или просто съм много сама?


Цял живот със себе си воювам.
Но броните железни са все от тъжни песни победени.
В стихиите бясни не се сражавам, а целувам.
Не казвай на никой, че не от студ, а от мисли по теб очите ми са насълзени.

 

21.11.2008 г.
гр. Пловдив

Благодарение на Mariza и "Cavaleiro Monge".

 

24.11.2008г. : Писах си в скайп с него преди ден, не бяхме се чували два месеца. Аз ли чета мисли или умeя да втълпявам своите?  :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...