Не питам спомените истинско ли беше.
Не питам. Не искам да знам.
Помня целувките, по които сняг валеше.
Помня колко хубаво ми беше там.
Помня как те гледах и си представях,
и в ума си чертаех време напред.
И тогава безбройни въпроси на себе си задавах,
но и тогава отговори не исках. Само теб.
Помня как казах, че за теб няма вече да пиша.
Но все още само твойте снимки са в папка отделна.
Помня - не знаех дали те обичам.
Още не зная. Но мислейки за теб, нещо тежко в гърдите ми заседна. ...