От студа е...
Не питам спомените истинско ли беше.
Не питам. Не искам да знам.
Помня целувките, по които сняг валеше.
Помня колко хубаво ми беше там.
Помня как те гледах и си представях,
и в ума си чертаех време напред.
И тогава безбройни въпроси на себе си задавах,
но и тогава отговори не исках. Само теб.
Помня как казах, че за теб няма вече да пиша.
Но все още само твойте снимки са в папка отделна.
Помня - не знаех дали те обичам.
Още не зная. Но мислейки за теб, нещо тежко в гърдите ми заседна.
Ти ли ми липсваш? За теб ли заплаках?
Или просто депресира ме студа?
Сутринта бях окупатор, а тази нощ чакам
и ти за мен да се сетиш. Обичам ли те или просто съм много сама?
Цял живот със себе си воювам.
Но броните железни са все от тъжни песни победени.
В стихиите бясни не се сражавам, а целувам.
Не казвай на никой, че не от студ, а от мисли по теб очите ми са насълзени.
Не питам. Не искам да знам.
Помня целувките, по които сняг валеше.
Помня колко хубаво ми беше там.
Помня как те гледах и си представях,
и в ума си чертаех време напред.
И тогава безбройни въпроси на себе си задавах,
но и тогава отговори не исках. Само теб.
Помня как казах, че за теб няма вече да пиша.
Но все още само твойте снимки са в папка отделна.
Помня - не знаех дали те обичам.
Още не зная. Но мислейки за теб, нещо тежко в гърдите ми заседна.
Ти ли ми липсваш? За теб ли заплаках?
Или просто депресира ме студа?
Сутринта бях окупатор, а тази нощ чакам
и ти за мен да се сетиш. Обичам ли те или просто съм много сама?
Цял живот със себе си воювам.
Но броните железни са все от тъжни песни победени.
В стихиите бясни не се сражавам, а целувам.
Не казвай на никой, че не от студ, а от мисли по теб очите ми са насълзени.
21.11.2008 г.
гр. Пловдив
Благодарение на Mariza и "Cavaleiro Monge".
24.11.2008г. : Писах си в скайп с него преди ден, не бяхме се чували два месеца. Аз ли чета мисли или умeя да втълпявам своите? :)
© Събина Брайчева All rights reserved.
