От този ден не е спирал дъжда
Къс по къс те събирам в очите си,
за да възкръснеш за мъничко в мен.
Не съм забравила, пълните ти с обич зеници
и как разпадаше света под краката-за мен.
Когато ме наричаше „бленувана моя"
и „мой разцъфнал, пурпурен цвят".
Когато ме милваше, гореше, желаеше
и премираше в изпълнения ми от нежности свят.
Но знам ли, случи се някак без време -
мина вятър и... открадна мига.
Черен облак с тежък гръм се стовари
и от този ден не е спирал дъжда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
