liviq (Здравка Бонева)
142 828
Jan 24, 2009, 2:12 PM

От този ден не е спирал дъжда 

  Poetry » Love
659 0 11
 

Къс по къс те събирам в очите си,

за да възкръснеш за мъничко в мен.

Не съм забравила, пълните ти с обич зеници

и как разпадаше света под краката-за мен.

 

Когато ме наричаше „бленувана моя"

и  „мой разцъфнал, пурпурен цвят".

Когато ме милваше, гореше, желаеше

и премираше в изпълнения ми от нежности свят.

 

Но знам ли, случи се някак без време -

мина вятър и... открадна мига.

Черен облак с тежък гръм се стовари

и от този ден не е спирал дъжда.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??