4.07.2022 г., 8:38

От тук до края на света

898 2 9

Условия, зад тях се крия,

но всъщност търся любовта.

Готов, за нея да се бия,

с кого ли не,

от тук до края на света.

Обичам ли?

Бих казал да, макар че се съмнявам.

Да, знам - наричат ме глупак,

но думите им аз не отразявам.

Разправят,

имало отвъд красивото ми огледало

от отзивчива жива плът,

любов, която всеки заслужава.

Но! Всеки ли съм аз? Не съм!

Вървете, нея намерете.

Чувал със злато ще ви дам,

щом тук я донесете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...