Условия, зад тях се крия,
но всъщност търся любовта.
Готов, за нея да се бия,
с кого ли не,
от тук до края на света.
Обичам ли?
Бих казал да, макар че се съмнявам.
Да, знам - наричат ме глупак,
но думите им аз не отразявам.
Разправят,
имало отвъд красивото ми огледало
от отзивчива жива плът,
любов, която всеки заслужава.
Но! Всеки ли съм аз? Не съм!
Вървете, нея намерете.
Чувал със злато ще ви дам,
щом тук я донесете.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
