10.01.2014 г., 11:44

От утре...

989 0 2
От утре ще съм по-различна,
че от утре няма да съм повече човек.
Ще разкъсам на парцали сърцето,
всяко твое късче ще раздам от мен.

Пък дано намери някъде утеха,
да си свие в друго сърце дом.
При мен любовта живя без топла дреха,
без храна и без подслон.

Че много пъти беше недочута,
във врата и свистяха ветрове.
И много пъти беше глуха
да чуе, че няма място за нея под това небе.

Затуй и днес от рано ще раздам
на всеки самотник в ръцете.
По-малко от моята обич безсмъртна,
на мене ми стига вече.

За мен от утре ще е по-различно,
аз, горката ще живея без любов.
А на теб ти пожелавам само хубаво
да ти се случва в тоя суров и безмилостен живот.

М. Спасова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря за милия коментар и се радвам,че ти е харесал моя стих.
  • Истинска поезия!!!Толкова сила, толкова мощ има в думите ти!!Всечко идва директно от сърцето ти!Личи си как като поток извира отвътре!Много много красиво произведение, истински стигащо до душата!БРАВО НА ТЕБ!!Моите ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...