От утре...
че от утре няма да съм повече човек.
Ще разкъсам на парцали сърцето,
всяко твое късче ще раздам от мен.
Пък дано намери някъде утеха,
да си свие в друго сърце дом.
При мен любовта живя без топла дреха,
без храна и без подслон.
Че много пъти беше недочута,
във врата и свистяха ветрове.
И много пъти беше глуха
да чуе, че няма място за нея под това небе.
Затуй и днес от рано ще раздам
на всеки самотник в ръцете.
По-малко от моята обич безсмъртна,
на мене ми стига вече.
За мен от утре ще е по-различно,
аз, горката ще живея без любов.
А на теб ти пожелавам само хубаво
да ти се случва в тоя суров и безмилостен живот.
М. Спасова
© Миглена Спасова All rights reserved.

