От взиране във нищо ослепях...
Избоде ми очите тъмнината.
От взиране във нищо ослепях.
Подгони ме страхът, а красотата
на здрача синкав, мамещ, не видях.
И тишина вековна с мрака се целуна,
провикна се без ехо във нощта,
сълза бездомна тихо се търкулна,
надвих я някак, исках, затова.
Душата ми, към Тебе устремена,
с молитва топла, страдаща от дни,
отпива болката си притаена,
а вътре в мен болезнено кърви...
Въпросите редят се в броеница,
проточена в пространството без край,
и няма я вълшебната лавица,
да подредя на нея своя Ад и Рай.
Ела при нас и дай от Твойта сила,
вдъхни живителната светлина.
Нали за всички си закрила?
Прости ни, Боже, дай ни топлина!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени