Iszaard (Нели Дерали)
62 137
28.12.2014 г., 13:06 ч.

От ъгъла 

  Поезия » Любовна
460 0 6

За кой ли път дъждът ме е обгърнал

със своята уютна самота.

Понякога е по-добре от ъгъла

да гледам силуета на света

 

не винаги учтив или възпитан

към чувствата, надеждите, мечтите.

Политат между капките, политат...

И аз една различна нежност сплитам

 

на мъничък венец от невъзможности.

Усмихвам се на някаква налудност.

Тя, моята любов сега е болка.

Присъдата ми, че очаквам чудо.

 

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Един различен,поетичен дъжд... Браво!
  • Благодаря, Ирена! Весели празници и на теб
  • Враждебен е понякога светът, " с венец от невъзможности" и тогава самотата става "уютна"! Запомнящи се метафори!
    Весели празници!
  • Весели празници, Мисана!
  • Оценявам най-високо тази лирична творба, както заради оригиналността на извайване на образите, така и заради чистото лирично споделяне на мисли за любовта и самотата по един неповторим начин.

    "За кой ли път дъждът ме е обгърнал
    със своята уютна самота.
    Понякога е по-добре от ъгъла
    да гледам силуета на света...
    И аз една различна нежност сплитам
    на мъничък венец от невъзможности.
    Усмихвам се на някаква налудност.
    Тя, моята любов сега е болка.
    Присъдата ми, че очаквам чудо."

    Горните редове обособяват ОКОТО на този текст, неопровержимо доказвайки неговото силно поетично въздействие.

    Поздравление, Из и весели празници!
Предложения
: ??:??