За кой ли път дъждът ме е обгърнал
със своята уютна самота.
Понякога е по-добре от ъгъла
да гледам силуета на света
не винаги учтив или възпитан
към чувствата, надеждите, мечтите.
Политат между капките, политат...
И аз една различна нежност сплитам
на мъничък венец от невъзможности.
Усмихвам се на някаква налудност.
Тя, моята любов сега е болка.
Присъдата ми, че очаквам чудо.
© Нели Дерали All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
