Dec 28, 2014, 1:06 PM

От ъгъла

  Poetry » Love
799 0 6

За кой ли път дъждът ме е обгърнал

със своята уютна самота.

Понякога е по-добре от ъгъла

да гледам силуета на света

 

не винаги учтив или възпитан

към чувствата, надеждите, мечтите.

Политат между капките, политат...

И аз една различна нежност сплитам

 

на мъничък венец от невъзможности.

Усмихвам се на някаква налудност.

Тя, моята любов сега е болка.

Присъдата ми, че очаквам чудо.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Дерали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...