От земята до небето
Прекосих разстоянието
от земята до небето,
за да те усетя отново.
Възвишена над смъртта.
С наведена глава
прикрих от теб
сълзите по лицето.
Покорна в моя спомен.
Победителка!-
над злото и греха.
На теб ще кажа,
че съм тиха,онази
твоята Николина,
а вътре в мен
ще се сражават
гняв и обич,
гордост,болка и обида.
В сражението
ще крещя и падам,
дано не усетиш това.
Ще се спъвам в спомените
и ще се изправям
пред бариерите
на мрачната съдба.
Пред нея ще съм,бабо,тиха
онази твоя Николина,
отвътре бурно
ще се мятам
под острието на
смразяващата гилотина,
докато моля Го,вместо мен,
отчаяно...
да те целуне,
за да мога да заспя.
/-Целуни я,Господи
и нека знае тя,
че още съм до нея...
....................във съня./
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
