velikataniki (Николина Милева)
207 6868
Dec 9, 2010, 11:40 PM

От земята до небето 

  Poetry
825 0 21

Прекосих разстоянието 

от земята до небето,

за да те усетя отново.

Възвишена над смъртта.

С наведена глава

прикрих от теб

сълзите по лицето.

Покорна в моя спомен.

Победителка!-

над злото и греха.

На теб ще кажа,

че съм тиха,онази

твоята Николина,

а вътре в мен

ще се сражават

гняв и обич,

гордост,болка и обида.

В сражението

ще крещя и падам,

дано не усетиш това.

Ще се спъвам в спомените

и ще се изправям

пред бариерите

на мрачната съдба.

Пред нея ще съм,бабо,тиха

онази твоя Николина,

отвътре бурно

ще се мятам

под острието на

смразяващата гилотина,

докато моля Го,вместо мен,

отчаяно...

да те целуне,

за да мога да заспя.

/-Целуни я,Господи

и нека знае тя,

че още съм до нея...

....................във съня./



© Николина Милева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??