Dec 9, 2010, 11:40 PM

От земята до небето

  Poetry
1K 0 21

Прекосих разстоянието 

от земята до небето,

за да те усетя отново.

Възвишена над смъртта.

С наведена глава

прикрих от теб

сълзите по лицето.

Покорна в моя спомен.

Победителка!-

над злото и греха.

На теб ще кажа,

че съм тиха,онази

твоята Николина,

а вътре в мен

ще се сражават

гняв и обич,

гордост,болка и обида.

В сражението

ще крещя и падам,

дано не усетиш това.

Ще се спъвам в спомените

и ще се изправям

пред бариерите

на мрачната съдба.

Пред нея ще съм,бабо,тиха

онази твоя Николина,

отвътре бурно

ще се мятам

под острието на

смразяващата гилотина,

докато моля Го,вместо мен,

отчаяно...

да те целуне,

за да мога да заспя.

/-Целуни я,Господи

и нека знае тя,

че още съм до нея...

....................във съня./



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...