16.02.2010 г., 9:38

Oтчаяние

689 1 0

Oтчаяние   

 

Колко бях виновна аз,
какво толкова ти сторих аз,
нима изцяло вината е моя,
че чак загуби всяка надежда за мен.
Какво ли сторих толкоз аз,
което те накара да почустваш това,
и твоята ревност допринесе бая,
но не виновната... виновната съм аз самата,
нали... нали е така,
това... това ми каза,
така разбрах виновна съм аз за това,

че ти се oтчая толкоз бързо сега,
без смислена причина загубих аз играта,

загубих я... и какво получих −

загуба... тъга... а ти, печелившият −

ОТЧАЯНИЕ ОТ ЛЮБОВТА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...