Feb 16, 2010, 9:38 AM

Oтчаяние

  Poetry » Love
691 1 0

Oтчаяние   

 

Колко бях виновна аз,
какво толкова ти сторих аз,
нима изцяло вината е моя,
че чак загуби всяка надежда за мен.
Какво ли сторих толкоз аз,
което те накара да почустваш това,
и твоята ревност допринесе бая,
но не виновната... виновната съм аз самата,
нали... нали е така,
това... това ми каза,
така разбрах виновна съм аз за това,

че ти се oтчая толкоз бързо сега,
без смислена причина загубих аз играта,

загубих я... и какво получих −

загуба... тъга... а ти, печелившият −

ОТЧАЯНИЕ ОТ ЛЮБОВТА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...