Отдаденост
Отдаденост
Що пътеки от думи за тебе постлах,
за да стъпваш по тях като влизаш...
Към сърцето ми пътя посочих ти с тях.
Босонога любов! Самодиво!
Боже Господи, колко наивен съм бил,
като мислех, че ще ти хареса.
Моя свят уж за теб с обич бях подредил,
но го срина със танца си бесен.
Овърша всичко живо. Като ураган
преобърна живота ми в хаос.
В изпотъпкан от чувствата бурни харман
на отдавна пожъната младост.
И какво от това? Заболя. Преболя.
Но поне те запомних такава.
Ако свърнеш към мен, пак те чакам. Ела!
И вършей! И вършей до забрава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
