30.11.2021 г., 13:21 ч.

Отдавна светлото не стряска дявола 

  Поезия » Философска
503 7 11

 

Какъв е смисълът на глас що в самотата
намира пукнато и мигом се провира?
За да направи цветна тишината
като листо, наесен, пред умиране.
Танцуващо по музика от спомени
на вятъра повярвало, че няма
една посока само във живота ни,
а изборът от нас зависи само…

 

Какъв е смисълът да гледаш,

без да виждаш, как очевидното

приспива сетивата ти?

Сезоните са винаги невинни

повтарят се заради стъпалата.

Първо стъпало - винаги е пролет.

Последното - пък винаги е зима.

А между тях са всичките ни роли

(сезонността е знак, че ще ни има.)

 

Доколко? Докога? Едничък дяволът

играе си на жмичка и надлъгване.

И който се излъже да повярва

не търси смисъл в нищо.

Просто тръгва.

 

А  белезите - знак за остаряване

все по-фрапантно  чукат на прозореца.

Отдавна светлото не стряска дявола,

а нейде в тъмнината хлипа Господ.

.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??